Старобългарски речник
въстръгнѫт
въстръгнѫт
-въстръгнѫ
-въстръгнеш
св
Откъсна, изскубя, изтръгна [растение]
онъ же рее н. еда въстръгаѭще плѣвелъ. въстръгнете кѹпъно съ нмь пшенцѫ
М
Мт 13.29
З
А
У
Образно.
сего раді бъ раꙁдрѹшітъ тѩ до конъца. въстръгнетъ тѩ прѣселітъ тѩ отъ села твоего. коренъ твоі отъ ꙁемлѩ жівѫщхъ
СП
51.7
не бо нъ въ годъ тъ мноꙁ отъпадошꙙ того напрасно въстръжен. н ѹстрот. свого проштен о н҄емже хотѣахѫ
С
375.14
Изч
М
З
А
У
СП
С
Гр
ἐκριζόω
ἐκτίλλω
ἀναρπάζω
Нвб
Срв
[из]тръгна