Старобългарски речник
въстръгат 
въстръгат -въстръгаѭ -въстръгаш несв Откъсвам, изскубвам, изтръгвам [растение] въ то врѣмѧ прде съ сквоꙁѣ сѣанѣ. ѹенц же его въꙁаалкашѧ сѧ.  наѧсѧ въстръгат класꙑ  ѣст М Мт 12.1 З ꙇ наѧсѧ ѹенц его пѫть творт въстръгаѭште класꙑ М Мк 2.23 З А СК онъ же рее н. еда въстръгаѭще плѣвелъ. въстръгнете кѹпъно съ нмь  пшенцѫ М Мт 13.29 З А У Изч М З А СК У Гр τίλλω συλλέγω Нвб Срв [из]тръгвам