Старобългарски речник

въстоьнъ^I

въстоьнъ -ꙑ прил Източен  поде на въстоьнѫѭ странѫ првест крьстꙗнꙑ жрьт мъ велꙙ богомъ С 15.22—23  мрьтвꙑм вратꙑ ꙁвлѣкꙿше тѣлеса стꙑхъ. повръгошꙙ на въстоьнꙑхъ странахъ. ꙗкоже ꙁѣденомь бꙑт мъ отъ пьсь С 538.25 тѣмь отълѫ жт въстоьнѫѭ странѫ града С 542.5 Образно. д къ словесънѹѹмѹ момѹ раю. д къ въстоьнꙑмъ момъ двьрьмъ С 248.2 Изч С Гр ἀνατολικός Нвб възточен, въсточен остар ОА ВА ЕтМл АР РБЕ възточний остар НГер