Старобългарски речник
въстокъ 
въстокъ -а м 1. Изгрев бъ бмъ гъ гла. ї пріꙁъва ꙁемлѭ от въстокъ слънъца до ꙁападъ СП 49.1 ото въстокъ (слъ)ньца до ꙁападъ. хвально їмѩ гне СП 112.3 Образно. есе мѫжь вьстокъ мꙙ го. днѣмъ словомъ отъгонꙙ страст. дноѭ бесѣдоѭ прогонꙙ недѫгꙑ С 476.10 2. Изток ѣкоже бо млън сходтъ отъ въстокъ. ꙇ авлѣатъ сѧ до ꙁападъ М Мт 24.27 З А СК Н  се ѕвѣꙁда ѭже відѣшѧ на вьстоцѣ дѣаше прѣдь німі А Мт 2.9 СК  въꙁдвгшѹ крстъ архерею. на въстокъ. рекѫтъ люде въс. р҃ кратꙑ г помлю Е 31а 7 лѹ же сꙙ піѡнꙗ поставіт о деснѫѭ. мтродора же о лѣвѫѭ.  оба ꙁьрѣста на въстокъ С 141.13  въꙁвратвъ сꙙ  ставъ на въстокъ. прлежно молтвѫ богов прношааше С 515.15—16 3. Източна страна, източна земя; Изток мⷺца юⷩ҇ ѕ҃ стаго мⷱка нкандра маркіана.  стаго мⷱка ѳеодора вона на встоцѣ А 146b 16 въ то же врѣмꙙ бѣ. нѣкꙿто мѫжь въ пѹстꙑн҄ на въстоцѣ ... съ небесе бож гласъ слꙑшавъ. велꙙште сьнт ꙁъ пѹстꙑнꙙ.  пріт въ градъ коньстатнь С 191.2 е блаженꙑ ѳома ... добрꙑ наꙙтъкъ ѹтврьд съконьаньмъ. акꙑ въстока свобод.  ꙁапада С 512.25 М З А СК Н Е СП С Гр ἀνατολή ἀνατολαί ἡ ᾿Ανατολική Θρᾳ´κη вьстокъ Нвб възток, въсток остар ОА ВА НГер РБЕ РРОДД