Старобългарски речник
въстенат 
въстенат -въстенѭ -въстен҄еш св Изстена, простена аште л не вѣрѹш м глагол҄ѫштѹѹмѹ т. врѣмене рожденю пожьд. да аште вьстен҄етъ л въсплаетъ сꙙ марꙗ. акꙑ нꙑ женꙑ. ловѣкъ стъ а не богъ пльтѭ. отъ марѧ родѧ сѧ С 243.12 аште  сьребро поврьже ждомъ  рее мꙿ. съгрѣшхъ прѣдавъ крьвь беꙁ внꙑ. обае не вьст(ен)а н въсплака сꙙ С 363.1 н рах҄л҄ь плаѫшт ꙙдъ свохъ сце въстена С 386.14 Изч С Гр στενάζω ἀναστενάζω вьстенат Нвб Срв [из]стена, [про]стена