Старобългарски речник
въстат 
въстат -въстанѫ -въстанеш св 1. Стана прав, изправя се ꙇ прѣходѧ ссъ отъ тѹдѫ вдѣ лвка. на мꙑтьнц сѣдѧща. ꙇмене матеа. ꙇ гла емѹ по мьнѣ грѧд. ꙇ въставъ по немь де М Мт 9.9 З А СК тебѣ глѭ въстан  вьꙁьм одръ. тво  д въ домъ тво М Мк 2.11 З А СК ті съпѩті бꙑшѩ і падѫ. мꙑ же въстахъмъ і прості бꙑхомъ СП 19.9 стꙑ же ѹжастьнъ протвѫ томѹ бꙑвъ. рее к н҄е вьстан жено.  сь многоѭ нѹждеѭ въставвъ ѭ от ꙁемьѧ С 517.11 прѣклонвъ колѣнѣ  плака  мол сꙙ.  въставъ вьꙁдѣ рѫцѣ сво на небо.  благодар бога С 550.27 Стана [от трапезата]. въставъ съ веерѧ. прѣввъ сѧ плащанцеѭ. ѹмꙑвъ ногꙑ ѹенкомъ свомъ. похвал ба СЕ 46b 19—20  гда же въсташꙙ съ трапеꙁꙑ С 121.27 Застана. ꙇ въставъ архере по срѣдѣ въпрос са М Мк 14.60  въставъ посрѣдѹ народа вьсего помол сꙙ С 150.18 2. Стана от сън, събудя се  рее мъ ъ()то съпте въставъше помолте сѩ да не въндете въ напастъ М Лк 22.46 З въставъ же осіфь отъ сьна. сьтворі ѣкоже повелѣ емѹ анћлъ А Мт 1.24 СК Б аꙁъ же ѹсънѫхъ ї съпахъ. въстахъ ѣко гъ ꙁастѫптъ мѩ СП 3.6 полѹношті въстахъ їсповѣдат сѩ тебѣ СП 118.62 3. Вдигна се от болест, оздравея отъжен отъ него вꙿсь недѫгъ ꙇ болѣꙁнь. да въставъ рѫкоѭ твоеѭ крѣпъкоѭ. послѹжтъ т СЕ 24b 22 лютѣ же мѹ страждѫштѹ  не могѫштѹ тръпѣт болѣꙁн. повелѣ вономъ свомъ шъдъше въ црькъве.  решт пскѹпѹ ссню ꙗко богъ кръстꙗнескъ велкъ стъ. помол сꙙ ѹбо ꙁа мꙙ къ богѹ. да въстанѫ  ꙁбѫдѫ мѫкꙑ сеѩ С 222.16 4. Стана, вдигна се от гроба, оживея; възкръсна ꙇ ѩдро шьдъш рьцѣта ѹенкомъ его. ѣко въста отъ мрътвꙑхъ М Мт 28.7 З А СК ѣко вдѣвъшмъ его въставъша ꙁ мрътвꙑхъ не ѩсѧ вѣрꙑ М Мк 16.14А пом(на ісха) въставъшаго ѡт мрътвꙑ Е 1а 10 вдѣхомъ га. вдѣхомъ рекшааго по трьхъ дьнехъ вьстанѫ С 499.14 нъ гда рее лаꙁаре грꙙд вънъ. тъгда въста мрьтвꙑ С 310.16 многа же тѣлеса ѹсъпшїхъ стъхъ въсташꙙ съ хрьстомъ С 485.29 5. Вдигна се на борба, опълча се срещу някого, въстана ꙇ въстанѫтъ ѧда на родтелѧ  ѹбьѭтъ ѩ М Мт 10.21 З А ꙇ аште сотона въста самъ на сѧ  раꙁдѣл сѧ М Мк 3.26 З ѣште въстанетъ на мѩ бранъ на нь аꙁъ ѹпъваѭ СП 26.3 ѣко тѹжд въсташѩ на мѩ.  крѣпьц въꙁіскашѩ дшѩ моеѩ. ї не пожішѩ ба прѣдъ собоѭ СП 53.5 Срв. СЕ77b 6 на того ѹбо неьствааго рать вьста отъ асур С 215.5  абь вьставъ на правьднааго блѫднꙑмъ мѹ нападе бѣсомъ С 521.5 6. Появя се, явя се амнь глѭ вамъ. не въста въ рожденꙑхъ женам боле оана кръсттелѣ. мьнѣ же въ цсрств нбсцѣмь боле естъ его М Мт 11.11 З А СК прѩтъ же ст(р)ахъ вьсѧ. ꙇ славлѣахѫ ба глѭште. ѣко пркъ велкъ въста въ насъ М Лк 7.16 З А ꙇ мъноѕ лъж прц въстанѫтъ. ꙇ прѣльстѧтъ мъногꙑ М Мт 24.11 З А СК ЗП въстанѫтъ бо лъж хръст  лъж прц М Мт 24.24 З,А, СК. Срв. Мк 13.22 М З 7. В съчет. с глаголи за движение — тръгна, потегля, отправя се, стана ꙇ отъ тѫдѹ въставъ де въ прѣдѣлꙑ тѵрьскꙑ  сдоньскꙑ М Мк 7.24 З въставъш же марѣ въ тꙑ дьн. ꙇде въ гⷬ҇ѫ съ тъштанемь. въ градъ юдовъ М Лк 1.39 З А СК петръ же въставъ тее къ гро(у)бѹ М Лк 24.12 З А вьꙁьрѣвъ же на н҄ꙙ  вдѣвъ ѹжасе сꙙ. ꙗко днае жв сѫтъ ... похѹл ѧ пон҄еже го ꙁапръва не послѹшашꙙ. въставъше же подошꙙ въ своѧ домꙑ С 39.29  хотѣаше свома ома вдѣт аште то стъ тако.  въставъ въ тъ асъ де въ свꙙтѫѭ вѳлемъ С 296.12 В повел.Хайде! отьць нашъ сава. пршъдъ от скуѳопол  новѫѭ съставвъ лаврѫ ...  въспомꙙнѫвъ бꙑвъше мѹ вдѣн нѣкъгда о прѣподобьнѣѣмъ іѡанн. де к н҄емѹ въ рѹвѫ  глагола мѹ ... въстан  тꙑ сътвор нꙑнꙗ ловѣьско.  бѣж акꙑ отьц С 293.13 іс ... повелѣ стоѧштмъ тѹ ждомъ отъвалт камꙑкъ. глагол҄ꙙ аште вѣрѫ мате. акꙑ ꙁръно. реете горѣ се вьстан врьꙁ сꙙ въ море С 316.19 М З А СК Б ЗП Е СП СЕ К С Гр ἀνίσταμαι ἐπανίσταμαι ἐξανίσταμαι διανίσταμαι ἵσταμαι συνίσταμαι ἐγείρομαι ἐγείρω ἐξεγείρομαι διεγείρομαι ἐπεγείρομαι αἴρομαι ἐπιχειρέω ἀφίσταμαι ἀναπηδάω ἀποκρίνομαι καλέω вьстат Нвб въстана ОА ВА АК Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ