Старобългарски речник
въстань 
въстань -ꙗ ср 1. Издигане [в духовно отношение] ꙇ блгслв ѣ сѵмеонъ  рее къ мар матер его. се лежтъ съ на падене  на въстане мъногомъ въ л. ꙇ въ ꙁнамене прѣроъно М Лк 2.34 З А СК Б ѡ сьмрьт ꙁбавтелю. съпасеню наꙙтье. падъшмъ въстан. болꙙштмъ поко С 314.29 ꙿто хотꙙтъ дат беꙁꙋмьлю їюдо. ѹдавьню ѫже. проѫѭ тъмѫ неѹгасмъ огн҄ь. цѣсарьствꙗ бжꙗ лхован. отълѫен стꙑхъ. беꙁъ вьстанꙗ паден С 425.10—11 2. Оживяване на мъртвец; възкръсване, възкресение большъм творіші ꙇсправленье. поꙁорьнікꙑ въскръсенью его. готоваеш. съвѣдѣтелѣ въстанью пріводші К 12а 22 въскръсенꙗ не отъмешт сꙙ. н не вѣрѹ мѹ. бѫд т ткъ лаꙁаръ.  въ томъ самъ сꙙ вдѣвъ въстаню вѣрѹ С 318.1 по семь  оно покаꙁатъ. ꙗко сънъ сьмрьть стъ. съпаахѫ бо рее. въ полѹношт же вьпл҄ь бꙑстъ. л пртьѫ ѹкаꙁатъ се. л пакꙑ кажетъ ꙗко въ ношт въстан бѫдетъ С 372.17  навꙑкнѫтъ ꙗко плѣвома стъ сьмрьть. да сꙙ стрꙙсѫтъ гроб. а мрьтв въперен бѫдѫтъ на въстан С 425.2 лѣпо бо бѣаше сѣдꙙштемъ мъ.  стрѣгѫштемъ бꙑт въстаню. да  въ трьхъ ѹбо дьнехъ ѫтрь подоба бꙑт С 443.30 3. Заговор она же нѣкол пршедꙿш вꙿ сꙙ. ꙗкоже бѣаше дѣло. по вьсемѹ съкаꙁамѹ. ꙗввъш мѹ лѫкавьнꙑхъ самарѣнъ. напае же сотонно поѹен на правьднааго  въстан С 517.17 М З А СК Б К С Гр ἀνάστασις ἔγερσις ἀνέγερσις ἐπιβουλή въстан въстане вьстан Нвб въстанье остар ВА въстание ОА ВА АК Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ