Старобългарски речник
въстаньнъ
въстаньнъ
-ꙑ
прил
Който се отнася до проява, пристъп [на болест]
мⷧ҇о нⷣ҇а трѧсомⷨ҇о вь в҃ асъ. бетъ тѧ трсавце гь. асънаа. емⷧ҇ѭщѣ. въ в҃ асъ. сего. бенемь неотъвѣтъномь. въꙁбранѣетъ т врѣмен. въстанънааго. ꙇ аемънааго. бъ бенꙑ платомь
СЕ
49b 18
Изч
СЕ
въстанънъ
Нвб
Ø
