Старобългарски речник
въстанвъ 
въстанвъ -ꙑ прил Буден, бдящ, бдителен въꙁдадмъ благодѣтел҄ев ꙁа бꙑвъшѫѭ на насъ млость. въꙁдаань довольно. жт ѹгодьно.  дѹшѫ трѣꙁвѫ  въстанвѫ С 493.13 Изч С Гр διεγηγερμένος Нвб Ø