Старобългарски речник
въставлꙗт
въставлꙗт
-въставлꙗѭ
-въставлꙗш
несв
1. Вдигам на бой, привеждам в бойна готовност
ѹмножіт сꙙ словесънѹѹмѹ стадѹ. въгоднка свого. ꙗкоже бо вельгласънаꙗ трѫба трѫбꙙшт вьставьꙗтъ многꙑ. на въплъен рат
С
206.23
2. Правя мъртвият да се вдигне от гроба, да оживее; възкресявам
стѣн҄ь ѹенкъ въставьꙗше мрътвꙑѧ
С
307.17—18
пото бо рекошꙙ мрьтвꙑѧ въставьꙗтъ
С
402.26
Изч
С
Гр
διανίστημι
ἐγείρω
διεγείρω
вьставл҄ꙗт
вьставьꙗт
въставьꙗт
Нвб
Ø