Старобългарски речник
въстават 
въстават -въставаѭ -въставаш несв За чувства и под. — надигам се, засилвам се а ꙁавст тъмам стоьнц ѹтел҄ь не ставꙙтъ. дна осла ръждѫ желѣꙁнѫѭ оцѣсттъ. а пꙙть камꙑкъ даудовъ ꙁавст ꙗже вь са (!) пае въстава С 399.23—24 Изч С Гр ἐξεγείρω Нвб въставам ОА ВА ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ