Старобългарски речник
въспѧть 
въспѧть нареч 1. Назад, в обратната посока ꙇ же на селѣ такожде да не въꙁвраттъ сѧ вьспѧть. вьꙁѧтъ рꙁъ свохъ М Мт 24.18 З А СК Б море вдѣ ї побѣже. ї оръданъ въꙁвраті сѩ вьспѩть СП 113.3 ꙁде блаженꙑ ꙁ домѹ оца свого. по остат мѹ срѹ не обратвъ сꙙ вьспꙙть С 547.2—3 вѣсте л браⷮ҇ѣ любмаа како вьꙁвращаете сѧ вьспѧть.  паⷦ҇ пеете сѧ творт ѩꙁьскаѣ всѣ Р II 2.28—29 Образно. нъ не вьꙁра вьспѧть. нъ въ прѣдьнѣа подвгн сѧ СЕ 84b 5 2. Изотзад, откъм гърба ї пораꙁі іхъ въспѩть. поношеніе вѣьно дастъ імъ СП 77.66 т въспѧть απέρχομαι εἰς τὰ ὀπίσω, ἀπέρχομαι ὕπτιος Връщам се назад отъ сего мьноѕ отъ ѹенкъ его дѫ въспѧть. ꙇ к томѹ не хождаахѫ съ нмь М Йо 6.66 З А рее мъ аꙁъ есмъ. дѫ въспѧть.  падѫ на ꙁем М Йо 18.6 З,А, СК. Срв. К 5а 19 въспѧть влѣщ сѧ ἀνϑέλκομαι Връщам мисълта си към нещо сце  аꙁъ вдѣвъ дѣлесе повѣсть. свѣтълѫ  добрѫ сѫштѫ. тамо дръжѫ ѹмъ с. вьспꙙть влѣкѫ же сꙙ пакꙑ дѹховьнꙑмъ вдомъ. не раꙁѹмѣт ѹдесъ С 344.13 въспѧть прност ἀνϑυποφέρω Повтарям, споменавам отново рее же їсъ болѣꙁнь с нѣстъ на съмрьть. нъ на славѫ божѭ ... вьспꙙть прносꙙ глагол҄ѫ. с болѣꙁнь нѣстъ на съмрьть. нъ ꙁа славѫ божѭ С 313.5 М З А СК Б СП СЕ К С Р Гр ὀπίσω εἰς τὰ ὀπίσω εἰς τὸ ὀπίσω въспѩть вьспѧть вьспꙙть Нвб Ø