Старобългарски речник
въспѣть 
въспѣть -ꙗ ср Изкукуригване, пропяване [на петел] ꙇ во вꙿсѣхъ мѣстѣхъ. то нощ до кѹрѣ въспѣтѣ. трщ отвръже сѧ. премꙑ покаане. по кѹрь въспѣть. ѹенка петра стааго СЕ 48b 1, 3 Изч СЕ въспѣт Нвб Ø