Старобългарски речник

въспꙑтат

въспꙑтат -въспꙑтаѭ -въспꙑташ св Направя опит; опитам се жалова бо  тъ по лаꙁарѣ  іюдѣ. аште бо  въ боꙗꙁнꙿ въпадеш. въспꙑта  тꙑ тако глаголат пакꙑ ꙗкоже  тъ С 383.1 Изч С Гр ζητέω Нвб Ø