Старобългарски речник
въспѹщат 
въспѹщат -въспѹщаѭ -въспѹщаш несв Отправям [песен, възглас] към Бога  текꙿше къ пештерѣ стааго дометꙗна. вдѣшꙙ  акꙑ агг҄ельскъ обраꙁъ мѫшта. стоѧшта  протꙙгъша рѫцѣ на небо.  добродарьствънѫѭ пѣснь въспѹштаѭшта богѹ С 215.21—22 Изч С Гр ἀναπέμπω въспѹштат Нвб Ø