Старобългарски речник

въспѹстт

въспѹстт -въспѹщѫ -въспѹстш св Отправя [песен, възглас] към Бога  богонаѹенѫѭ въспѹстмъ въ нъ пѣснь С 321.17 Изч С Гр ἀναπέμπω Нвб Ø