Старобългарски речник
въспрѧтат
въспрѧтат
-въспрѧтаѭ
-въспрѧташ
св
Направя да пресъхне нещо, спра
прподобхомъ же мꙑ сꙙ матер ѹбоꙁѣ. не мѫшт гладомь млѣка. нъ въспрꙙтавъшѫ млѣънꙑмъ (!) пѫт
С
384.17—18
Изч
С
Гр
συστέλλω
Нвб
Ø