Старобългарски речник
въспрѧнѫт 
въспрѧнѫт -въспрѧнѫ -въспрѧнеш св Опомня се, съвзема се, свестя се, дойда на себе си тѣмь раꙁѹмѣемъ ѣко егда ѹнꙑемъ. ні ѹенье намъ польꙁѫ творітъ. ні каꙁанье. егдаже лі помьнімъ сѧ. ꙇ самі о себѣ можемъ въспрѧнѫт К 5b 23 антѳупатъ рее. съвлѣкъше беꙁдарьствьнааго. пакꙑ бꙗте. да въспрꙙнѫвъ повнетъ сꙙ богомъ.  ꙁаповѣдемъ владꙑкъ нашхъ цѣсарь С 103.3 поꙿто ѹбо прде  камꙑ отъвал. женъ дѣлꙗ ... да мѫтъ ѹбо вѣрѫ ꙗко въста. вдѣшꙙ гробъ тъгда тъштъ тѣла. того рад въꙁꙙ камꙑ. того дѣлꙗ  трѫсъ бꙑстъ. да въспрꙙнѫтъ  подвгнѫтъ сꙙ. пршлꙑ бо бѣшꙙ ꙗкоже масло вьлꙗт С 445.1 Изч К С Гр διανίσταμαι ἀνανήφω Нвб Ø