Старобългарски речник
въспрѣщень 
въспрѣщень -ꙗ ср 1. Заплаха не вѣс л ꙗко нікꙿтоже насъ не можетъ отъ любьве хрꙿстовꙑ отълѫт льштенї. н въспрѣштен съмрьт н огн҄ь ні меь С 49.7  нꙑн҄ꙗ тꙑ с г ... же ѹслꙑшавъ ꙗкѡва молꙙшта сꙙ. бѣжꙙшта вьспрѣштенꙗ саавова. же съ їѡсфомъ продавъ сꙙ  съпасъ го С 77.16 савнъ глагола добрѣ да вѣс вовода. ꙗкоже нколже жрът мамъ богомъ твомъ. аште съ вьсѣмъ вьспрѣштенмъ повелшш (!) С 148.12—13 2. Порицание, укор гда же л отъмѣтааше сꙙ крьста ... въспрѣштамо мѹ бꙑвааше ꙁѣло. ꙗкоже дꙗвол҄е мꙑслꙙштѹ. да л тожде невѣстѭ реено стъ толко вьспрѣштен гда хотꙙште съгрѣшамъ. то како проштен прмемъ С 379.18 3. Забрана, запрещение ꙗкоже нъгда дьвѣма кꙑма лѫкавома ... прѣобдѣвъша мꙙ мѹ  страха го небрьгꙿша. аб тѹ отъ бѣсовъ пршедъша на н҄ꙗ. ꙗкоже прѣстѫпьшема ма вьспрѣштенꙗ.  мъше  ꙁа власꙑ влѣаахѫ С 40.16—17 Изч С Гр ἀπειλή κατηγορία παραγγελία въспрѣштен вьспрѣштен Нвб възпрещение книж остар ЕтМл Срв възпрещаване ОА ВА РБЕ