Старобългарски речник
въспрѣтт 
въспрѣтт -въспрѣщѫ -въспрѣтш св 1. Заканя се, заплаша  раждегъ сꙙ стꙑ дѹхомь тее къ кѹмрѹ ... въспрѣтвъ мѹ рее къ н҄емꙋ. тебѣ глагол҄ѫ велтъ т їс хс мо сьлѣст. страхомъ же клонꙙ сꙙ  ꙁапрѣштенмъ сьпаде кѹмрь съ мѣста свого С 33.12 стꙑ же кононъ съ многомъ прѣштенмъ. въсꙿпрѣтівъ кѹмру стоѧштѹѹмѹ рее. глагол҄ м тꙑ кꙿто стъ бъ. тꙑ л. л же мꙿноѭ проповѣдамъ С 34.22—23  вьспрѣт нестѹѹмѹ томѹ дхѹ. ꙗкоже овсть вьсѣмъ покаꙁат сꙙ мѹ. ꙁѫтр же вьпѧ. пѹштааше гласꙑ молтвънꙑѧ. да мѹ не облтъ скврьнавааго мѹ обраꙁа. ономѹ же вьспрѣтвъшѹ мѹ. съ многомъ страхомь ꙁлѣꙁъ отъ сквожьн҄ꙙ коѧ дѣаше. валꙙ сꙙ С 36.12, 17—18 бъ кононовъ одолѣ.  въспрѣтвъ лѫкавѹѹмѹ томѹ бѣсѹ. ꙁарее мѹ да нкꙿдеже сꙙ не ꙗвтъ. н пакост сътвортъ комѹ С 36.23—24 2. Укоря, порицая вдѣхъ  море мрътво. водѫ прѣмѣн҄енѫ своѧ вешт. страхомъ бжмъ отъпадъшѫ ...  ѹдръжат тѣла ловѣьска не могѫштѫ вь себѣ. прѧт бо ловѣьска не хоштетъ. да не ловѣка рад. пакꙑ вьспрѣштена бѫдетъ С 129.1 многѹ же народꙋ сътекъшѹ сꙙ.  мꙑслꙙштемъ въсхватт правьднка мошт.  ѹенкѹ го. въспрѣтшꙙ мъ. ꙗко крамольнкомъ С 219.14 3. Заповядам нещо някому аште маш ѹстомъ хсовомъ ѹста подобьна. въспрѣтш беꙁдьнѣ огн҄ьнѣ.  рееш ѹмлькн обрат сꙙ С 384.2 Изч С Гр ἐμβριμάομαι ἐπιτιμάω ἀπειλέω ἐπιτάσσω вьспрѣтт въспрѣтіт Нвб възпретя книж остар ОА ВА РБЕ