Старобългарски речник
въспрмат 
въспрмат -въспрмлѭ -въспрмл҄еш несв Получавам, приемам [награда, наказание] не бѫд ѣко  лцемѣр. ѣко любѧтъ на сонъмштхъ  въ стъгнахъ  на распѫтхъ стоѩште молт сѧ. да ѣвѧтъ сѧ ловѣкомъ. амнь глѭ вамъ. ѣко въспремлѭтъ мъꙁдѫ своѭ М Мт 6.5 не бѫдѣте ѣко  ѵпокрт. просмраждаѭтъ бо лца своѣ. да б(ѫ) сѧ авл лвко(мъ) постѧще. амнъ глѭ вамъ. ѣко (въ)спремлѭтъ м(ъ)ꙁдѫ своѭ М Мт 6.16 ꙇ вѣ ѹбо въ правъдѫ достонаа бо дѣломъ наю въспремлевѣ. а сь ньсоже ꙁъла не сътвор М Лк 23.41 З А недостоно же отъ богоборьцъ ждовъ. въспрмаше въꙁмьꙁдꙗ С 480.19 Изч М З А С Гр ἀπέχω ἀπολαμβάνω въспрімат Нвб възприимам остар ОА ВА ЕтМл РБЕ възприемам ОА ВА Бот ЕтМл БТР АР РБЕ