Старобългарски речник
въспомнат 
въспомнат -въспомнаѭ -въспомнаш несв Напомням, припомням, спомням някому нещо с въспомна ... (по)слѹшаѧ прѣдъ бмъ не слово прѣпрат сѧ в нтоже клюмо. на раꙁорене слꙑшѧⱋмъ Е 1б 12 въспомнаетъ бо т любьвь родтелю. братрьнѭ любьвь СЕ 88b 2 пае же не се тъьѭ мѣахѫ. же ветъхꙑѧ мъ въспомнааше благодѣанꙗ. нъ  но бол҄ьше. же грꙙдѫшта мъ прѣжде каꙁааше С 417.21—22 Изч Е СЕ С Гр ὑπομιμνῄσκω ἀναμιμνῄσκω Нвб възпоменавам книж остар ВА ЕтМл РБЕ възпоменувам остар ВА РБЕ