Старобългарски речник
въсплащень 
въсплащень -ꙗ ср Отплата, награда влко гі бже нашъ. повелѣвъ комѹжъдо волеѭ. твоѣ отъ твохъ тебѣ прност. ꙇ вѣьнꙑхъ твохъ благъ. въсплащене даѩ мъ СЕ 13b 7—8 Изч СЕ Гр ἀντάμειψις въсплащене Нвб Срв [раз]плащане