Старобългарски речник
въсплакат [сѧ] 
въсплакат [сѧ] -въсплаѫ [сѧ] -въсплаеш [сѧ] св Заплача, разплача се ꙇ тъгда автъ сѧ ꙁнамене сна лвъскааго на нбсе. ꙇ тъгда въсплаѫтъ сѧ въсѣ колѣна ꙁемлъскаѣ М Мт 24.30А, СК Н амнь амнь глѭ вамъ. ѣко въс(п)лаете сѧ  въꙁдрꙑдаа(а)те вꙑ М Йо 16.20 З прідѣте поклонімъ сѩ і пріпадѣмъ емѹ. ї въспламъ сѩ прѣдъ гмь СП 94.6 да аште вьстен҄етъ л въсплаетъ сꙙ марꙗ. акꙑ нꙑ женꙑ. ловѣкъ стъ а не богъ пльтѭ. отъ марѧ родꙙ сꙙ С 243.12—13 аб въ радост вьсплака.  обратвъ сꙙ вьꙁꙿп рекꙑ аꙁъ смъ їѡсфъ С 367.30 М З А СК Н СП С Гр κόπτομαι κλαίω δακρύω πενϑέω δάκρυσι τὰς παρειὰς νοτίζω вьсплакат Нвб Срв плача