Старобългарски речник
въсптѣт
въсптѣт
-въсптѣѭ
-въсптѣш
св
Възпитам, отхраня
ꙇ прде въ наꙁаретъ въ немьже бѣ въсптѣнъ
М
Лк 4.16 А,
СК
гь пасетъ мѩ і ніесоже мене лішітъ. на мѣстѣ паствінънѣ тѹ мѩ въселі на водѣ покоінѣ въспітѣ мѩ
СП
22.2
Изч
М
А
СК
СП
Гр
τρέφω
ἐκτρέφω [вар. ἀνατρέφω]
въспітѣт
Нвб
възпитам
ОА
ВА
АК
Бот
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
воспитам
ДА