Старобългарски речник
въсмьꙗт сѧ 
въсмьꙗт сѧ -въсмѣѭ сѧ -въсмѣш сѧ св 1. Засмея се, разсмея се блажен ншт ѣко ваше естъ цстве бже. блажен алѫште нꙑнѣ ѣко насꙑтте сѧ. блажен плаѫште нꙑнѣ ѣко вьсмѣѭтъ сѧ М Лк 6.21 З А СК піѡн рее. еша могль бꙑхь аꙁь вась ѹвѣштат крьстꙗномь бꙑт. он же вельм вьсмꙗвьше сѧ рѣшѧ. не маш того створт да жв ꙁгормь С 131.11 лепдъ рее. распꙙтꙑ же ѹбо кто стъ. пѡн рее. гоже посъла бъ на съпасен мра. кнꙙꙁ же велꙿм вьꙁпвъше вьсмꙗшꙙ сꙙ С 138.1—2 ꙗко паулъ нѣкꙿто ... съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ ... ꙗже ота го съгрѣшааше ... напрасно въшедъ въ домъ сво. обрѣте ꙗ ꙁъло творꙙшта ...  вдѣвъ ѭ съ обꙑьнѫѭ ѧ хотѭ. вьсмꙗвь сꙙ вьꙁьп к н҄ма глагол҄ꙙ. добрѣ добрѣ тако м їсѹса небрѣгѫ о томъ С 169.13 2. Присмея се, надсмея се сего раді бъ раꙁдрѹшітъ тѩ до конъца. въстръгнетъ тѩ  прѣселітъ тѩ отъ села твоего ... ѹꙁърѩтъ праведьн ї ... вьсмѣѭтъ сѩ  рекѫтъ. се вкъ іже не положі ба помощъніка себѣ СП 51.8 Изч М З А СК СП С Гр γελάω ἀναγελάω вьсмꙗт сѧ Нвб Срв [за]смея се