Старобългарски речник
въслѣдоват 
въслѣдоват -въслѣдѹѭ -въслѣдѹш несв 1. Вървя след някого, следвам да подемъ ѹбо вьс на мѣсто вашемѹ съборѹ. вꙑ же варіте аꙁъ же акꙑ старъ въслѣдѹѭ С 30.28 шъдъ же анѳупатъ вь н҄к҄ескꙑ градъ. повелѣ стꙑмъ мѫенкомъ вьслѣдоват С 105.8 повелѣ же аб комсъ ... вьслѣдоват мѹ дож ї до к҄есарска града С 223.24—25  слꙑша гласъ глагол҄ѫштъ отъ свѣта того. аште хоштеш съпаст сꙙ. то въслѣдѹ свѣта сего С 283.1 ꙗкоже ѹбо ношть  дьнь вьслѣдѹѭшта  не отъстѫпаѭшта.  ратьнкомъ отъѹмꙑѭшта льва. вдѣ С 292.28 2. Идвам по ред, появявам се непосредствено след нещо, настъпвам слꙑша адама ота домꙋ спадъша. ловѣка породьнааго гражданна. беꙁ ꙁемнааго трѹжданꙗ жвѫшта ... отъ плодовъ въ плодꙑ прѣходꙙшта. вь слѣд помꙑслъ вьслѣдѹѭштѫ потрѣбѫ мѫшта. не мѫшта же добротꙑ рад вдомꙑхъ С 430.1 3. Прен. Последовател съм на някого днъ арѡс. лштъ сꙙ слова. тъ днъ ... не глагол҄етъ гмь н бмъ. не въꙁдръжтъ стнꙑ. не съложтъ сꙙ съ ѳомѫ. не вьслѣдѹтъ правьдьнааго С 509.23—24 се вса оставхомъ  вьслѣдовахомъ тебѣ С 547.6 Изч С Гр ἐπακολουϑέω ἀκολουϑέω вьслѣдоват Нвб Срв [по]следвам