Старобългарски речник
въсладт с 
въсладт с -въслаждѫ с -въсладш с св Усладя си с храна, питие и под., угодя си, насладя се  отъ ѹптꙗ не могѫтъ т въ домꙑ своѧ. пон҄еже много сѫтъ пл въсладвъше с вномъ С 267.13—14 Изч С Гр ἡδύνομαι Нвб всладя [се] диал ОА ВА Дюв НГер ЕтМл РБЕ