Старобългарски речник
въславт 
въславт -въславлѭ -въславш св Възславя, прославя рее же їс болѣꙁнь с нѣстъ на сьмрьть. нъ на славѫ божѭ. да сꙙ въславтъ богъ ѭ С 313.4—5 мꙑ же ѹбо ѹбѣжавъше сьмрьт родтелꙗ ꙁавст. въставъше въславмъ надъ вьсѣм сѫштааго ба С 389.28 въславт сѧ Изч С Гр δοξάζω Нвб възславя ОА ЕтМл АР РБЕ