Старобългарски речник
въскрѣшат 
въскрѣшат -въскрѣшаѭ -въскрѣшаш несв Правя мъртвият да се вдигне от гроба, да оживее; възкресявам болѧщѧѩ цѣлте. мрътвꙑѩ вьскрѣшате. прокаженꙑѩ оштате. бѣсꙑ ꙁгонте. тѹне прѩсте тѹне дадте М Мт 10.8 З А СК ѣко бо оцъ вьскрѣшаатъ мрътвꙑѩ  жвтъ. тако  снъ ѩже хоштетъ жвтъ М Йо 5.21 З А тꙑ ослабѣвъшаа тѣлеса съжмаѩ.ꙇ съмрът ꙇꙁгонѧ. ꙇ вьскрѣшаѩ абе. сълежѧщаа тѣлеса. отъ вѣка СЕ 26b 20  ѹмрьштенъ бꙑваатъ богъ пльтѭ. вьскрѣшаѧ мрьтвꙑѧ С 456.7  отъвѣштавъ хсъ гла адамов.  съ дхомъ твомъ.  їмъ ꙁа рѫкѫ. вьскрѣшаатъ глагол҄ꙙ. вьстан сьпꙙ.  въскрьсн отъ мрьтвꙑхъ С 468.18  вьскрѣшатъ с н҄мъ гда нъ і многаꙗ тѣлеса С 471.2 Изч М З А СК СЕ С Гр ἐγείρω ἀνίστημι вьскрѣшат Нвб възкрешавам остар ВА възкресявам ОА ВА ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ възкрьсявам НГер