Старобългарски речник
въскрьснѫт 
въскрьснѫт -въскрьснѫ -въскрьснеш св 1. Стана, изправя се въскръсні гі гнѣвомъ твоімъ СП 7.7 слово ꙁаконопрѣпьно (!) въꙁложшѧ на мѩ. еда съпѩ не пріложітъ въскръснѫті. їбо лвкъ мра моего на нъже ѹпъвахъ СП 40.10 2. Стана, вдигна се от гроба, оживея; възкръсна ꙇ ѹдръжашѧ слово вь себѣ. сътѧꙁаѭште сѧ то естъ еже ꙁ мрътвꙑхъ въскръснѫт М Мк 9.10 З отъ нѣхъ же ѣко лѣ ѣв сѧ. отъ дрѹгꙑхъ же ѣко пркъ нѣкꙑ отъ древьнхъ въскръсе М Лк 9.8 З цсрца южьскаа въстанетъ на сѫдъ. съ мѫж рода сего  осѫдтъ ѩ ... мѫж нневъћтьсц вьскръснѫтъ на сѫдъ. съ родомь смь (смь)  осѫдѧтꙑ М Лк 11.32 З спс нꙑ сне бож въскрсꙑ ꙁ мрътвꙑ Е 32а 3 въстані въскѫѭ съпіші гі вьскръсні  не отърні до конца СП 43.24 въскръснетъ бъ  раꙁдѫтъ сѩ враѕ его  бѣжѩтъ отъ ліца его въс ненавідѩщеі его СП 67.1 Срв. С22.17—18 ꙇ бꙑстъ сѹгобь бъ въ кѹпѣ  къ ... вьскръсе третье день СЕ 67а 24 пожідѣмъ вдѣт ха. побѣждъша. въстаѭшта ꙁ мрътвꙑхъ. нꙑнѣ весел прістѫпімъ. къ въскресъшюмѹ весело К 12а 30 вьстан сьпꙙ.  въскрьсн отъ мрьтвꙑхъ С 468.18—19 на се бо ѹмрѣхъ  въскръснѫхъ С 470.18 ꙗко же ісъ вьсего мра грѣхꙑ въспрмъ ѹмрѣтъ. да ѹмрътввъ грѣха въскръснетъ правъдоѭ Х I Вб 7 М З А СК Е СП СЕ К С Х Гр ἀνίσταμαι ἐγείρομαι ἀναβιόω въскръснѫт вьскръснѫт Нвб възкръсна ОА ВА АК НТ Дюв БТР АР РБЕ възкрьсна НГер возкресна, возкръсна остар ВА Бот ДА