Старобългарски речник
въскрьсновень
въскрьсновень
-ꙗ
ср
Оживяване на мъртвец, възкресение, възкръсване
по въск(р)ьсновен же моемь. варѣѭ вꙑ въ галле
М
Мт 26.32
З
ꙇ шедъше ꙁ г(р)объ по воскръсновен его. въндѫ въ стꙑ градъ. ꙇ ѣвшѧ сѧ мъногомъ
М
Мт 27.53
З
Изч
М
З
Гр
τὸ ἐγερϑῆναι
ἔγερσις
воскръсновен
Нвб
Срв
възкресение