Старобългарски речник
въскрьсень 
въскрьсень -ꙗ ср Оживяване на мъртвец, възкресение, възкръсване  шедъше ꙁ гробь (по въ) по въскръсен его. вънідѫ въ стꙑ градъ.  ѣвішѧ сѧ многомъ А Мт 27.53 СК рее же е съ. аꙁь есмь въскръсене  жвотъ. вѣрѹѩ вь мѧ аще ѹмьретъ ожветъ А Йо 11.25 сълож ранѫ сѭ съ тѣлес его. ꙇ сплън  съдравѣ. ꙇ одежд  веселемь. въплъщенѣ твоего рад. ꙇ вьскръсенѣ. ꙇ въшествѣ твоего рад нбсънааго. ꙇ сѣденѣ о деснѫѭ оца СЕ 30b 7 ꙗкоже вдѣхъ сьмрьть хрстовѫ. хоштѫ вдѣт  вьскрьсен го С 500.7 ꙗко мрьтвꙑмъ въскрьсен вьсѣмъ проповѣдано бꙑстъ С 386.20 гда ношть прѣльст ммоде  наѹтрꙗ хс вьскрьсенꙗ свѣтъ просвѣт мров С 348.17 аще бо съобраꙁенъ бꙑстъ подобю съмрът самого спса.  въскръсенꙗ съподобш сѧ Х IВб 1—2 А СК СЕ К С Х Гр ἔγερσις ἀνάστασις τὸ ἐγερϑῆναι въскрьсен въскръсене вьскрьсен вьскръсен Нвб възкресение ОА ВА АК Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ възкрьсение НГер възкръсение ЕтМл