Старобългарски речник
въскрат 
въскрат -въскрѫ -въскрш св Надам вик, извикам; завикам, закрещя, изкрещя  въскравъше же бѣахѫ въ кораб прꙁъвашꙙ корабл҄ꙙ на помоштꙗ мъ прт С 151.10  въскра весь народъ вьпѧ прьвꙑмъ гласомь С 36.21 пакꙑ въскра къ стоѧштмъ.  ꙁьрꙙштмъ к н҄емѹ народѹ глагол҄а. (!) вьꙁьрте на мꙙ С 154.19 вьꙁдвьше же сꙙ отъ ѹдесъ вьскрашꙙ велм С 33.18—19 тъгда же въскравъ стꙑ.  съ слъꙁам  въꙁдꙑханї бꙗше вь прьс своѧ глагол҄ꙙ. прост мꙙ брате С 524.25 С Гр κράζω ἀνακράζω ἀλαλάζω ὀλολύζω πράσσω вьскрат Нвб Срв [за]крещя, [из]крещя