Старобългарски речник
въскрль 
въскрль -ꙗ ср Долният край, полите на дреха ꙇ се жена кръвотова. дьвѣ на десѧте лѣтѣ мѫшт. прстѫпьш съ ꙁад. пркоснѫ сѧ вьскрл рꙁꙑ его М Мт 9.20А ꙇ молѣхѫ  да ... тъкъмо пркоснѫтъ сѧ въскрл рꙁꙑ его М Мт 14.36 З ꙇ велаѭтъ подъметꙑ. вьскрлѣ рꙁъ свохъ М Мт 23.5 ЗI А да понѣ вьскрл рꙁꙑ его пркоснѫтъ сѧ М Мк 6.56 З прстѫпьш съ слѣда коснѫ сѧ вьскрл рꙁꙑ его М Лк 8.44 З А Изч М З А Гр κράσπεδον въскрл вьскрл Нвб възкрилие книж остар РРОДД