Старобългарски речник
въскрлт 
въскрлт -въскрлѭ -въскрлш св Окриля [образно] дьньсь пророьскꙑ трѫбꙑ вьсь мръ въскрлшꙙ.  ѧже вьсѫдѹ господьнꙙ црькъв вьꙁвеселшꙙ  ѹвꙙꙁошꙙ С 319.2—3 Изч С Калка от гр ἀναπτερόω Нвб Срв [о]криля