Старобългарски речник
въскран҄ 
въскран҄ прил същ въскран҄ м ед ὁ πλησίον Близък, свой човек; ближният того рад слово нꙑ стъ богъ далъ  рѫцѣ  ноꙁѣ.  тѣлесьнѫѭ моштъ.  ѹмъ  съмꙑслъ. да вьсе то на наше съпасен.  на вьскран҄хъ ѹспѣхъ прнесѣмъ С 379.6—7 аште ѹправьн въскранꙗаго глагол҄еш. пробрꙙштеш ѧꙁꙑкъ подобꙙштъ сꙙ томѹ С 380.9—10 Изч С вьскран҄ Нвб Срв крайненец м ОА РБЕ ДА