Старобългарски речник
въскот 
въскот -въскоѫ -въскош св 1. Скоча вътре в нещо  съвръгъ рꙁꙑ сь себе на лца хъ. въско вь еꙁеро С 78.18 радѹѧ же сꙙ алаѯандръ въско въ сковрадѫ С 157.29  тако прѧста брашъна. ꙗкоже  тьмньнꙑмъ стражемъ вдѣвъшемъ свѣтъ. въскот вьнѫтрь.  стньнѣ вдѣт свѣтъ С 182.18 ꙇ ꙁбѣгъ съмръті. ѭже гѹбітель наведе на ећюптѣні вьсѧ. ꙇ сеѭ кровьѭ не въꙁможе въскоꙇті. ꙇ ѣꙁвѫ навесті К 6b 37 Образно. егда пріѩтъ тѣло іюда. въскоі въ нь дьѣволъ К 8а 33 Срв. С421.2—3 тѣмъ бо раꙁбонкъ въско съ крьста въ ра С 426.19 2. Подскоча [при уплаха, изненада и под.] гост же мѫжꙙ же ведѣахѫ стааго васлска ... онѣмъ же ꙗдѫштемъ въ клѣт. првꙙꙁашꙙ стааго дѫбѣ сѹсѣ аворовѣ ...  аб бꙑстъ трѫсъ  ꙁвонъ. ꙗкоже въскот ведѫштїмъ го отъ страха С 18.14 Втурна се. онъ же ѹслꙑшавъ гласа плаѹ въско къ двьремъ по обꙑаю С 44.4  ѹдарвъше въ двьр акꙑ ѫродѹѭште ꙿто. отвръꙁъ днъ отъ братѧ. ѹвѣдѣт хотꙙ то хотꙙтъ. аб въскошꙙ беꙁаконьнц С 145.28 ѹжасъ же сꙙ братꙿ. въꙁврат сꙙ. само то ꙗвьꙗѧ ... вьс же въсковъше сьрѣтошꙙ го рѫцѣ вьꙁдвгꙿша на небо С 551.9 К С Гр εἰσπηδάω ἐπιπηδάω ἀναπηδάω въскоіт Нвб вскокна диал вскоча диал остар ОА ВА РБЕ ДА Срв вскачам несв