Старобългарски речник
въсколѣбат сѧ
въсколѣбат сѧ
-въсколѣбаѭ сѧ
-въсколѣбаш сѧ
св
Олюлея се, заклатя се, залитна
въꙁмѩсѩ сѩ і вьсколѣбашѩ сѩ ѣко пѣні. вьсѣ мѫдрость іхъ поглъштена бꙑстъ
СП
106.27
Изч
СП
Гр
σαλεύομαι
вьсколѣбат сѧ
Нвб
Срв
[раз]колебая се
ОА
ВА
БТР
