Старобългарски речник
въсклонт 
въсклонт -въсклонѭ -въсклонш св Изправя, повдигна, вдигна ꙇ отрѣш  отъ ѫꙁꙑ сеѩ непрѣꙁннꙑ. въсклон  отъ прѣклоненѣ непрѣꙁнна СЕ 40а 19 Изч СЕ Нвб Срв [от]клоня, клоня несв ОА ВА БТР РБЕ