Старобългарски речник
въсклцань 
въсклцань -ꙗ ср Възглас, вик [обикновено от радост], възклицание въспоіте емѹ пѣснъ новѫ добрѣ поіте емѹ въскліцѣньемъ СП 32.3 продастъ люді своѩ бес цѣнꙑ. ї не бѣ множъства во вьскліцаніхъ нашіхъ СП 43.13 въꙁде бъ въсклцаньмъ. гь въ гласѣ трѫбьнѣ С 478.29 Срв. СП46.6 Изч СП С Гр ἀλαλαγμός ἀλάλαγμα вьскліцані въскліцѣнье Нвб възклицание книж ОА ВА АК Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ