Старобългарски речник
въсклкновень
въсклкновень
-ꙗ
ср
Радостен вик, възглас, възклицание, възкликване
въꙁіде бъ во вьсклкновенꙑ. гъ въ гласѣ трѫбьнѣ
СП
46.6
Срв.
А28а 5—6
жрътвѫ хваленье і въсклікновенъе поѭ і въспоѭ гю
СП
26.6
Изч
А
СП
Гр
ἀλαλαγμός
вьсклкновенъе
въсклікновенъе
Нвб
възкликновение
книж
остар
ВА
