Старобългарски речник
въскланꙗт сѧ 
въскланꙗт сѧ -въскланꙗѭ сѧ -въскланꙗш сѧ несв Навеждам се, наклонявам се  въскланѣ҇ сѧ пⷫ҇о ꙁ(намен) в҃. стꙑѩ дарꙑ глѧ. (сътво)р ѹбо хлѣбъ сь. драгое тѣло ха твоего СС IIIа 8 Изч СС Гр ἀνίσταμαι Нвб Срв кланям се ОА ВА АК ЕтМл БТР АР