Старобългарски речник
въселꙗт сѧ 
въселꙗт сѧ -въселꙗѭ сѧ -въселꙗш сѧ несв Заселвам се, поселвам се, настанявам се [образно] слово хво да (въ)селѣетъ сѧ въ вꙑ Е 22б 10 ꙗко не вь велъствѣ тѣлесъ. л въ въꙁдрастѣ тѣлесъ лшенꙑхꙿ. въсѣлꙗтъ сꙙ бжꙗ благодѣть. нъ въ дшꙙ въдваратъ сꙙ С 546.8 Изч Е С Гр ἑνοικέω въсѣлꙗт сѧ Нвб вселявам се книж ОА ВА НГер ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ