Старобългарски речник
въселт 
въселт -въселѭ -въселш св Заселя, поселя, настаня някого някъде на мѣстѣ паствінънѣ тѹ мѩ въселі СП 22.2 ї въсел въ селѣхъ іхъ колѣна ілева СП 77.55 градъ же комѹждо насъ стъ. небесъскꙑ рѹсалмъ. вь н҄ьже вьселтъ гь вьсꙙ надѣѭштѧѧ сꙙ на н҄ь С 99.17—18 Образно. въ мрѣ вькѹпѣ ѹсънѫ  поѭ ѣкъ тꙑ гі едіного на ѹпьванье вьселілъ мѩ есі СП 4.9 Срв. СЕ73а 25 да поженетъ ѹбо врагъ дшѫ моѭ. ї постігнетъ ї поперетъ на ꙁемⷧ жвотъ моі. ї славѫ моѭ вь пръсть вьселітъ СП 7.6 жден трѧсавцѭ сѭ ... въꙁбран е вꙿсего въꙁманѣ. отъ негоже въꙁмаетъ слѫ. ꙇ вьсел вь нь съдраве СЕ 45а 13 СП СЕ С Гр κατασκηνόω κατοικίζω вьселт въселіт вьселіт Нвб вселя книж ОА ВА АК НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ