Старобългарски речник
въсел҄ень
въсел҄ень
-ꙗ
ср
1. Жилище, обиталище
гі вьꙁлюбіхъ красотѫ домѹ твоего. мѣсто въселеньѣ славꙑ твоеѩ
СП
25.8
кн҄гꙑ бо сѫтъ пеатьлѣнꙑ. комѹ же блюдомꙑ. творьцѹ вьсѣхъ. вьсел҄ен хранмо
С
247.7
2. Вселената
ха въꙁвꙑсвъша сꙙ. отъ вьсего въкѹпѣ вьсел҄ен. слꙑшꙙште глагол҄ѫште
С
513.11
обьще въсел҄ень
ἡ κοινὴ οἰκουμένη [вар. πᾶσα ἡ οἰκουμένη]
Целият свят
а ьтꙑ мѹ дьн праꙁдьнꙋѧ сь обьштмь вьсел҄ен прлагаѧ сꙙ
С
509.25
Изч
СП
С
Гр
σκήνωμα
κατοικητήριον
ἡ οἰκουμένη
вьсел҄ен
Нвб
вселение
книж
ЕтМл