Старобългарски речник
въсел҄еньскъ 
въсел҄еньскъ -ꙑ прил Вселенски, световен въꙁгласт. епскѹⷫ҇. (о) ѹстроен въселенъстѣмъ благонен стꙑмъ црквамъ.  о съвъкѹпен въсѣмъ Е 21б 12  вьсел҄енъскꙑ же ѹтел҄ь. блаженꙑ павьлъ. пшꙙ солѹнꙗнемъ рее С 488.8 въсел҄еньскꙑ съборъ ἡ οἰκουμενικὴ σύνοδος Вселенски събор  паⷮ҇ стмъ оцмъ. събьравъшмъ сѧ въ стѣмъ  вьселенстѣмъ съборѣ А 118b 22—23 Изч А Е С Гр οἰκουμενικός τῆς οἰκουμένης вьселеньскъ вьсел҄енъскъ Нвб вселенски книж ОА ВА ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ вселенский книж остар НГер