Старобългарски речник
въсел҄енаꙗ 
въсел҄енаꙗ -ꙑѩ ж Земя, суша ї обладаетъ отъ морѣ і до морѣ. і отъ рѣкꙑ до конеца вьселенꙑѩ СП 71.8 такожде  моръскаа страна. како вꙑнѫ хвал тѧ. сътворьшааго. въсверѣпѣвъше бо влънам. съ ꙁемⷧ(е)ѭ сѧ боретъ. ꙇ коньцѧ вꙿсеѩ вселенꙑѩ покрꙑт тъщтъ сѧ ꙇ на пѣсъцѣ раꙁбваѩ кроттъ сѧ СЕ 1а 19—20 Разш.Вселена, свят. ꙇ проповѣстъ сѧ евнћле цсрствѣ по вьсе вьселенѣ. вь съвѣдѣтельство вьсѣмъ ѩꙁꙑкомъ М Мт 24.14 ЗI А СК Б ЗП егда же пакꙑ въводтъ пръвѣнъца въ въселенѫѫ. глетъ да поклонѧтъ сѧ емѹ въс ангел бж Е 6б 9 твоѣ сѫтъ небеса і твоѣ естъ ꙁемлѣ. въселенѫѭ і коньцѩ еѩ тꙑ основа СП 88.12 прѣжде даже горꙑ не бꙑшѩ. ї соꙁъда сѩ ꙁемлѣ і ѹселенаѣ СП 89.2 днⷭ҇е. лѹна свѣтълам лѹам. вꙿсь мръ освѣщаетъ. днⷭ҇е. свѣтълообраꙁънꙑѩ ꙁвѣꙁдꙑ. вꙿселенѫѭ освѣщаѭтъ СЕ 2а 3—4 прѣданъ бо ісъ. ꙇ вьселенѫѭ вьсѫ съпаслъ естъ К 3b 39—40 прослѹт бо мѫенꙗ го ѹже по вьсе ас.  бъхма по вьсе вьсел҄енѣ обьтекло бѣаше С 117.8 М З А СК Б ЗП Е СП СС СЕ К С Гр ἡ οἰκουμένη. [вар. ἡ ἀνϑρωπίνη] вьселенаꙗ ѹселенаꙗ вселенаꙗ вꙿселенаꙗ Нвб вселена ВА АК Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ вселеная книж остар НГер вселенная книж остар РБЕ