Старобългарски речник
въсверѣпѣт
въсверѣпѣт
-въсверѣпѣѭ
-въсверѣпѣш
св
За море, морски вълни — разбушувам се, освирепея
такожде моръскаа страна. како вꙑнѫ хвал тѧ. сътворьшааго. въсверѣпѣвъше бо влънам. съ ꙁемⷧ(е)ѭ сѧ боретъ
СЕ
1а 17—18
Изч
СЕ
Гр
ὀρίνομαι
Нвб
Срв
[о]сверепея
остар
ВА
ДА