Старобългарски речник
въсадт сѧ 
въсадт сѧ -въсаждѫ сѧ -въсадш сѧ св Засадя се, прихвана се [за растение] аште бсте мѣл вѫрѫ ѣко ꙁръно горюшьно. глал бсте ѹбо сѵкамнѣ се. вьꙁдер сѧ  въсад сѧ въ море М Лк 17.6 З А Изч М З А Гр φυτεύομαι [вар. μεταφυτεύομαι] Вж. при въсадт Нвб